фев. 10, 2021
Възпалението е начинът, по който тялото се бори с инфекциите и се лекува.
В някои ситуации обаче то може да излезе извън контрол и да продължи повече от необходимото. Това е така нареченото хронично възпаление и изследвания го свързват с доста заболявания като диабет и рак.
В тази статия ще разгледаме 9 билки и подправки, които се борят с възпалението.
- Джинджифил (Zingiber officinale)
Джинджифилът е подправка с пиперливо-сладък вкус. Можете да му се насладите пресен, сушен или на прах. Извън кулинарните приложения на джинджифила, от векове хората го използват в традиционната медицина, за да лекуват многобройни състояния (настинки, мигрена, гадене, артрит и др.)
Джинджифилът съдържа повече от 100 активни съединения, които благоприятстват здравословния му ефект.
Анализ на 16 изследвания при 1010 участници установява, че приемането на 1,000 – 3,000 mg дневно в продължение на 4 – 12 седмици значително намалява маркерите на възпалението в сравнение с плацебо. Други изследвания разглеждат ефектите от приема на 500 – 1000 mg дневно джинджифил при остеоартрит (дегенеративно състояние, включващо възпаление на ставите).
Проучванията показват, че джинджифилът може да намали възпалителните маркери като TNF-α и interleukin 1 beta (IL-1β) , както и да намали болката и да увеличи подвижността в ставите.
Джинджифилът може да бъде включен в много ястия от пържени картофи, през салати и основни ястия.
- Чесън (Allium Sativum)
Хората са използвали и използват чесъна от хиляди години като традиционно средство да лекуват кашлица, артрит, запек, зъбобол и т.н. Повечето от полезните качества на чесъна идват от серните му съединения, които имат противовъзпалителни свойства. Проучвания показват, че хората, които приемат чесън под някаква форма в ежедневието си, имат значително намалени нива на възпалителния маркер CRP. Чесънът спомага за увеличаване на нивото на антиоксидантите в организма като glutathione (GSH)
и superoxide dismutase (SOD) и същевременно регулира маркерите на възпалението.
Чесън може да добавите в ястията, както пресен, така и на прах или гранула.
- Куркума (Curcuma longa)
Куркумата е подправка, най-популярна в индийската кухня и се използва от древни времена. Тя съдържа в себе си над 300 активни съеднинения. Основният й антиоксидант – куркумин доказано блокира активирането на NF-κB, молекула, която активира гени, които насърчават възпалението. Приемът на куркумин значително намалява възпалителните маркери. Проучвания при хора с остеоартит са установили, че приемането на куркумин осигурява облекчаване на болката, подобно на това на обичайните нестероидни противовъзпалителни лекарства (ибупрофен и диклофенак). Както сме споменавали и преди, куркуминът не може да бъде достатъчно добре усвоен, ако не се приема заедно с черен пипер, в който се съдържа съединението пиперин. Когато се приемат заедно, усвояването на куркумин в организма може да се увеличи с до 2000 %.
- Кардамон (Elettaria cardamomum)
Кардамонът е подправка, която произлиза от Югоизточна Азия. Има сладникаво-пикантен вкус. Изследванията показват, че приемът на кардамон може да намали възпалителните маркери като CRP, IL-6, TNF-α и MDA. Проучване сочи, че той повишава антиоксидантният статус с 90 %. Проучвания при хора с преддиабетно състояние и неалкохолна чернодробна болест показват намалени възпалителни маркери. Богатият аромат на кардамона го прави отлично допълнение към къри и яхнии.
- Черен пипер ( Piper Nigrum L.)
Изследванията показват, че черният пипер и основното му активно вещество пиперин играят роля за намаляване на възпалението в тялото. Изследвания, проведени върху животни дават информация, че пиперинът спомага за намаляване на маркерите на подуване на ставите и възпаление като L-1β, TNF-α и простагландин Е2 (PGE2). При лабораторни изследвания на мишки, които страдат от астма и сезонни алергии, пиперинът намалява честотата на кихане, зачеряването , различни възпалителни маркери като IL-6 и IL-1β, както и антителата имуноглобулин Е (IgE). Изследвания върху хора са правени в недостатъчно количество, за да се знаят по-задълбочено неговите ефекти.
Черният пипер е широкодостъпен и лесен за добавяне към вашата диета. Подправката се съчетава отлично със зеленчуци, месо, риба, тестени изделия и др.
- Женшен
Женшенът е растение, което хората в Азия използват от хиляди години и го ценят заради полезните му свойства. Двата най-популярни вида женшен са азиатският женшен ( Panax Ginseng) и американският женшен (Panax quinquefolius). Те се различават по ефектите и количеството активни съединения. Азиатският женшен се смята за по-ободряващ, докато американският – за по-релаксиращ. Женшенът се свързва с редица ползи за здравето. Анализ на 9 проучвания разглежда 420 участници с повишени кръвни нива на възпалителния маркер CRP. Тези, които са приемали 300–4 000 mg женшен на ден в продължение на 4–24,8 седмици, са имали значително намалени нива на CRP (35).
Изследователите предполагат, че противовъзпалителните свойства на женшена идват от способността му да потиска NF-κB – химически пратеник, който активира гени, които насърчават възпалението.
По същия начин, друг анализ на 7 проучвания, включващи 409 души, установява, че приемът на 1 000–3 000 mg женшен дневно в продължение на 3–32 седмици значително намалява възпалителните маркери, включително IL-6 и TNF-α (36).
Можете да задушите корените му на чай или да ги добавите към рецепти като супи или пържени картофи. Като алтернатива можете да приемате екстракт от женшен като добавка.
- Зелен чай ( Camellia Sinensis L.)
Зеленият чай съдържа полифеноли особено епигалокатехин-3-галат (EGCG). Проучвания свързват тези съединения с ползите за мозъка и сърцето. Тези съединения имат ефект и върху загубата на телесни мазнини и намаляване на възпалението. Проучванията върху животни в лабораторни условия показват, че EGCG е помогнал за намаляване на признаците на възпаление, свързани с възпалителни заболявания на червата (IBD), улцерозен колит и болест на Crohn.
Едно проучване проследява хора с улцерозен колит, които не се повлияват добре от конвенционалните лечения. Приемането на добавка, базирана на EGCG, ежедневно в продължение на 56 дни подобрява симптомите с 58%, в сравнение с липса на подобрение в плацебо групата.
Полифенолите на зеления чай са полезни за възпалителни здравословни състояния, като остеоартрит, ревматоиден артрит, болест на Алцхаймер, заболявания на венците и дори някои видове рак.
- Розмарин (Rosmarinus officinalis)
Розмаринът е вкусна и ароматна билка, която произхожда от Средиземноморието.
Изследвания показват, че розмаринът спомага за намаляване на възпалението. Смята се, че това се дължи на високото му съдържание на полифеноли, особено на розмаринова киселина и карнозна киселина. Проучвания при хора с остеоартрит показват, че високото съдържание на розмаринова киселина значително намалява болката и сковаността. Розмариновата киселина намалява маркерите на възпалението и при състояния като атопичен дерматит, остеоартрит, астма, заболявания на венците и други. Като добавка в ястията розмаринът много добре се съчетава с говеждо, агнешко и пилешко.
- Канела ( Cinnamomum cassia)
Двата основни видове канела са цейлонска канела и канела касия. Анализ на 12 проучвания при над 690 участници установява, че приемът на 1500-4000 mg канела дневно в продължение на 10–110 дни значително намалява възпалителните маркери CRP и MDA, в сравнение с плацебо. Също така, канелата повишава нивата на антиоксиданти в организма.
Интересното е, че анализът установява, че само канелата Cassia, най-често срещаният сорт канела, намалява нивата както на CRP, така и на MDA. Цейлонската канела намалява само нивата на MDA.
Аналогично, анализ на 6 проучвания при 285 души установява, че приемът на 1200-3000 mg канела дневно в продължение на 8–24 седмици значително намалява нивата на CRP.
Този ефект е особено очевиден при състояния, при които нивата на CRP са високи, като диабет тип 2 и ревматоиден артрит.
Трябва да се има педвид, че канелата е безопасна в малки количества, твърде много канела може да бъде опасна. Особено по-често срещаният сорт Касия, има високи нива на кумарин. Това съединение е свързано с увреждане на черния дроб, когато хората консумират твърде много от него.
Поносимият дневен прием на канела е 0,05 mg на килограм (0,1 mg на kg) телесно тегло. Една чаена лъжичка (2,5 грама) канела Касия съдържа 7–18 mg кумарин.
Това означава, че средно възрастният трябва да консумира не повече от 1 чаена лъжичка (2,5 грама) канела на ден.
Най-добре е да подправяте с канела пестеливо, за да избегнете нейните странични ефекти.
Източник: Healthline
фев. 5, 2021
Хладилникът е незаменим помощник в нашето домакинство. Помага ни да поддържаме продуктите свежи за по-дълъг период от време. Не всички продукти обаче е нужно да се държат в хладилника. Нещо повече – има и такива, които е препоръчително да не се слагат вътре.
- Домати – Доматите е най-добре да стоят на плота, на масата или където другаде си изберете, но не и в хладилника. Дори и да има слънчева светлина, която да пада върху тях, това не е проблем. Тя даже ще им помогне да узреят по-добре. Когато слагате домат в хладилника, това причинява разваляне на текстурата му – вътрешността става мека и кашава, вкусът също се разваля.
2. Чесън, лук – Луковиците на лука и чесъна също не се „чувстват“ добре в хладилника, той спомага за тяхното по-бързо омекване и разваляне. За тях е най-добре да бъдат на хладно, сухо и тъмно място. Да ги съхранявате в найлонови пликчета също не е най-добрата идея, защото те имат нужда да дишат.
3. Картофите са зеленчуци, които имат нужда да бъдат съхранявани на хладно, сухо и тъмно място. Ако се съхраняват на слънчева светлина и на влага, това само улеснява процеса на покълване. Но ако стоят продължително време при ниски температури нишестето им се превръща в захар и променят вкуса си.
4. Авокадо – Aко авокадото има нужда да узрее, е препоръчително да го оставите за 5-7 дни извън хладилника. Охлаждането му и излагането му на влага води до това кората му да омеква и да започва да се разваля. Ако обаче е разрязано вече, е препоръчително да го напръскате с лимонов сок и да го поставите в хладилника.
5. Босилек – Съхранението на пресния босилек в хладилника може само да му навреди. От една страна, той има свойството да абсорбира миризмите на продуктите, които се намират около него. От друга страна листата му започват да потъмняват. Най-подходящото място за съхранение на босилека е в чаша или буркан с вода на стайна температура.
6. Шоколад – Когато бъде изложен на ниски температури, кристалите на захарозата излизат на повърхността, оттам се образува бял цвят по повърхността на шоколада. Така той губи естествения си вкус.
7. Хляб – Хладилникът изсушава хляба и отнема неговата свежест. Когато в дома ви е прекалено топло и висока температура се поддържа постоянно, например през лятото, ако хлябът е извън хладилника може да мухляса. В този случай ако той се задържа в дома ви повече от два дни, хладилникът може да бъде решение. Няма да е толкова вкусен, но няма и да е мухлясал.
8. Банани – Бананите , които се съхраняват в хладилник, започват да потъмняват по-бързо.
9. Горски плодове – Вашите горски плодове ще останат по-дълго време свежи на стайна температура. Влагата в хладилника води до по-бързото им мухлясване. Препоръчително е да се мият точно преди да бъдат изядени.
10. Зехтин – Ако бъде съхраняван в хладилника , зехтинът започва да се сгъстява.
фев. 2, 2021
Запазването на качеството, свежестта и аромата на Вашите подправки, е ключът към ароматни и вкусни ястия. Въпросът „Колко дълго да съхраняваме подправките?“ зависи от вида им, но и от начина им на съхранение. С времето подправките губят своята сила и аромат и не могат да овкусят ястията, по начина, по който би трябвало.
Как да разберем кога е време за подмяна?
Един от начините да се усети дали подправката все още е достатъчно силна е да вземете щипка от нея, да я разтъркате върху ръката си и да подушите. Ако ароматът е твърде слаб, значи е време да я подмените. Сухите подправки се проверяват за вкус, мирис и цвят. В повечето случаи, ако една подправка е променила цвета си, не е добре да се използва.
Кои са факторите, които водят до съкращаването на живота на подправките?
Топлината, влажността, въздухът и слънчевата светлина нямат добро въздействие върху подправките: те разграждат химичните съединения (масла), които придават на подправките вкусовете и ароматите им. Когато тези химични съединения се разграждат, ароматите губят сила.
Къде да се съхраняват подправките?
На сухо, хладно място, далеч от пряка слънчева светлина. Най-добре е да се съхраняват в опаковки, които са добре затворени.
Хладилникът не е най-доброто място за съхранение на подправки макар че там е тъмно и хладно. Влажността в него може да причини аромата на доста подправки да се измени и дори плесен и бактерии да се появят вътре. Ако някога сте чували, че е добре да замразявате подправките си, забравете за това. Кондензът ще бъде проблем всеки път когато изкарате буркана от фризера/ хладилника. Също не препоръчваме докато трае процесът на готвене, да изсипвате подправките в ястието директно от опаковката, в която се съхраняват, защото парата от ястието ще вкара влага в тях. Използвайте суха лъжица за тази цел.
В допълнение на това избягвайте да съхранявате подправки над топлинни източници, защото това води до по-бързото им разваляне.
Целите подправки се запазват най-дълго, тъй като не са били напукани или смлени, което би изложило летливите им масла на въздуха, което ускорява разграждането на вкуса им. Ето защо смлените подправки имат по-кратък срок на годност от целите подправки или семена. Трик за запазване на аромата им е подправките да се настържат непосредствено преди готвене. Така канелата, индийското орехче, черният пипер са много по-ароматни.
Идеалната температура на съхранение е тази, която остава сравнително постоянна, средно около 20°С. Най-подходящо място си остават тъмните шкафове, през които не влиза слънчева светлина и са далеч от топлинни източници.
В какво да съхраняваме подправките?
Най-добре е когато закупите подправките да ги слагате в буркан или кутийка, които да могат да се затварят плътно. Така хем ще ги запазите с най-добро качество за дълго време, хем ще ги предпазите от развъждане на гъгрици.
Добре е да сложите стикери на бурканчетата, за да не забравяте къде какво сте сложили, а е хубаво освен името на подправката да напишете и кога е купена.
Ориентировъчен срок на годност на подправките след отваряне*
- Целите подправки (индийски орех ядка, черен пипер на зърна и др.), сушените билки – 1-2 години
- Семената – 2-3 години. Като маковото и сусамовото семе не повече от 2 години.
- Млени подправки – 1 година
- Млени корени (Джинджифил, куркума и др.) – 2 години
*Посочените срокове нека служат само за ориентир. В зависимост от начина на съхранение, тези срокове могат да варират.
ян. 26, 2021
В настоящата ситуация затворени вкъщи нямаме много голям избор какво да правим. Едни от нас гледат филми или сериали, други предавания, а трети сърфират в Интернет. За да направим тези занимания още по-приятни, днес сме ви приготвили рецепти за домашни пуканки. Готовите пуканки , които взимаме от магазина, често съдържат палмово масло или прекалено голямо количество сол, а тези, които се правят на микровълнова имат и химикали, които не действат добре на здравето в дългосрочен план. С домашните пуканки тези проблеми могат да бъдат избегнати. И така.. време е да пристъпим към важната част, а именно рецептите 😉
Начин на приготвяне:
Ще ви бъде необходима тенджера с капак, като най-добре е да бъде с по-дебело дъно. Слагате 2-3 супени лъжици олио на дъното, изсипвате вътре царевицата. Като е най-добре да се съобразите с големината на дъното, така че всяко зрънце царевица да има директен допир с дъното. Щом се чуят първите няколко пукания, хващате тенджерата с ръкохватки и придържайки капака, раздрусвате. Правилото е да се прави така, докато преброите 5 секунди между 2 поредни пукания. За да не загорят, веднага след като са готови ги прехвърлете от тенджерата в купа.
За овкусяването има много варианти , в зависимост от предпочитанията – с масло и сол, карамел/ карамелени бонбони, шоколад, маршмелоу, пармезан/чедър и чили, с различни сосове, с различни подправки и много други. Ние ви предлагаме 3 по – нискокалорични варианта, които намерихме и се надяваме да Ви допаднат.Понеже сме специалисти в подправките, държим на качеството и доволните клиенти, Ви приканваме да се доверите на Биофлейвър за подправките, с които са изготвени тези рецепти.
С масло и подправки :
Разтапяте масло на водна баня и добавяте към него ½ ч.л сух копър, ½ ч.л лук гранула, ½ ч.л чесън на прах, ¼ ч.л сол и ¼ ч.л черен пипер. Овалвате пуканките в така получената смес.
Пуканки Барбекю:
Разтапяте масло на водна баня и добавяте към него 2 ч.л пушен червен пипер или обикновен червен пипер, ¼ ч. л чили на прах, 1 ч. л чесън на прах, 1 ч.л лук на прах, 1 ч.л сол. Овалвате пуканките в така получената смес.
Пуканки Какао:
Смесвате 1 ч.л какао на прах, 1 ч.л пудра захар, 1 ч. л канела и ¼ ч.л сол и ги смесвате с олиото, в което ще се пукат пуканките.*
*Количествата са смятани за около 4 чаени чаши от около 250 мл пуканки. В зависимост от Вашия вкус тези количества могат да варират.
Приятен апетит!
дек. 21, 2020
При нас Коледния дух вече дойде и искаме да Ви „заразим“ с него и да Ви пожелаем да не се заразявате с нищо друго! Размечтахме се за аромата на джинджифил и канела, който се разнася от кухнята и решихме не само да мечтаем, а да спретнем една лесна и много вкусна рецепта за джинджифилови сладки и да я споделим с Вас.
Джинджифилови бисквити
Необходими подукти:
Брашно – 2 и ½ чаена чаша
Яйце – 1 бр.
Краве масло – ½ чаена чаша
Сода бикарбонат – ½ ч.л
Бакпулвер – 1 ч.л
Джинджифил на прах „Биофлейвър“ – 1 ч.л
Мед – 2/3 чаена чаша
Канела – ½ ч.л
За Украса Бяла захарна глазура:
Белтъци – 2 броя
Пудра захар – 250 г
Лимонов сок – 1 ч.л прясно изцеден
Начин на приготвяне:
Разтопявате меда на водна баня, разтопявате и маслото. Пресявате брашното и добавяте към него бакпулвера, содата бикарбонат, джинджифила и канелата. Изстиналото разтопено масло разбивате заедно с яйцето и меда. Към тази смес се добавя цялото брашно, но малко по малко при непрекъснато бъркане. Получава се меко маслено тесто, което е необходимо да разточите до тогава, докато дебелината му стане около 3 мм. Изрязвате тестото с формичките, с които разполагате. Джинджифиловите сладки нареждате в тава върху хартия за печене и печете в загрята фурна на 180 градуса до зачервяване. Има няколко варианта за декориране. Най-популярният е така нареченият „Роял Айсинг“, известен и като бяла захарна глазура. За основата на украсата ние използвахме готов фондан, който разточихме между два листа хартия за печене и после отрязахме със същите формички, с които направихме и сладките. За Бялата захарна глазура – Белтъкът на две яйца се слага в купа (най-добре да бъде метална). Разбива се на максимални обороти, докато започне да се пени. Добавя се по една супена лъжица пудра захар, разбиването продължава, докато бъде поета цялата пудра захар. Добавя се и лимоновият сок. Захарната глазура може да бъде направена в различни цветове със сладкарски бои. Ако айсингът ви се стори прекалено гъст, може да добавите още малко лимонов сок. Сместа се пълни в сладкарски пош с тънък накрайник и се декорират сладките. Оставят се да стегне декорацията на стайна температура.
Добър апетит!
